21 дек. 2012 г., 18:27

Светъл лъч

893 0 0

Загубих себе си в търсене на любовта,

загубих гордостта и честта си,

за пореден път съм сама в нощта,

а около мен само тишина и тъмнина.

Като просяк е душата ми сиротна, 

молеща за малко топлина,

но в тъмното изгубена е, 

няма за нея топъл и светъл път.

И в този миг мракът се разцепи

и пътят ми от светлина се озари,

 пред мен топлината се усети 

и пред мен стоеше ти.

Като светъл лъч влетя в живота ми

и сълзите с усмивка замени,

болката с трепет силен

с любовта си  от прахта душата ми възроди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...