21 дек. 2012 г., 18:27

Светъл лъч

891 0 0

Загубих себе си в търсене на любовта,

загубих гордостта и честта си,

за пореден път съм сама в нощта,

а около мен само тишина и тъмнина.

Като просяк е душата ми сиротна, 

молеща за малко топлина,

но в тъмното изгубена е, 

няма за нея топъл и светъл път.

И в този миг мракът се разцепи

и пътят ми от светлина се озари,

 пред мен топлината се усети 

и пред мен стоеше ти.

Като светъл лъч влетя в живота ми

и сълзите с усмивка замени,

болката с трепет силен

с любовта си  от прахта душата ми възроди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....