Загубих себе си в търсене на любовта,
загубих гордостта и честта си,
за пореден път съм сама в нощта,
а около мен само тишина и тъмнина.
Като просяк е душата ми сиротна,
молеща за малко топлина,
но в тъмното изгубена е,
няма за нея топъл и светъл път.
И в този миг мракът се разцепи
и пътят ми от светлина се озари,
пред мен топлината се усети
и пред мен стоеше ти.
Като светъл лъч влетя в живота ми
и сълзите с усмивка замени,
болката с трепет силен
с любовта си от прахта душата ми възроди.
© Нели Балабанова All rights reserved.