25 may 2019, 10:26  

Светът е голям и отчайващо малък

  Poesía
551 10 10

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!

Подхвърлени реплики. Хладни очи.

И нощи, и делници, бременни с болка.

Небето е мрачно и липсват звезди.

 

Светът е голям и отчайващо малък.

Със своята истина всеки върви.

Горчи и засяда  коравият залък.

Преглъщаш на сухо. Сърцето боли.

 

Неказани стихове  гаснат в душата.

Усърден кълвач некролози кове.

Закичва се с черния креп  тишината -

любов си отива. Без марш на Шопен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силвия, думите ти ме задължават да се старая много повече!...Благодаря!...
  • И тъжно, и истинско е, Роби. Поздравления за майсторството!
  • Де да можеше животът ни да бъде един безкраен празник, Албена!...Благодаря, че ме посети и тук!...
  • Веси е написала което и аз почувствах...
  • Благодаря, че си тук, Веси!...Съжалявам, че съм те натъжил!...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...