25 may 2019, 10:26  

Светът е голям и отчайващо малък

  Poesía
545 10 10

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!

Подхвърлени реплики. Хладни очи.

И нощи, и делници, бременни с болка.

Небето е мрачно и липсват звезди.

 

Светът е голям и отчайващо малък.

Със своята истина всеки върви.

Горчи и засяда  коравият залък.

Преглъщаш на сухо. Сърцето боли.

 

Неказани стихове  гаснат в душата.

Усърден кълвач некролози кове.

Закичва се с черния креп  тишината -

любов си отива. Без марш на Шопен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силвия, думите ти ме задължават да се старая много повече!...Благодаря!...
  • И тъжно, и истинско е, Роби. Поздравления за майсторството!
  • Де да можеше животът ни да бъде един безкраен празник, Албена!...Благодаря, че ме посети и тук!...
  • Веси е написала което и аз почувствах...
  • Благодаря, че си тук, Веси!...Съжалявам, че съм те натъжил!...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...