Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!
Подхвърлени реплики. Хладни очи.
И нощи, и делници, бременни с болка.
Небето е мрачно и липсват звезди.
Светът е голям и отчайващо малък.
Със своята истина всеки върви.
Горчи и засяда коравият залък.
Преглъщаш на сухо. Сърцето боли.
Неказани стихове гаснат в душата.
Усърден кълвач некролози кове.
Закичва се с черния креп тишината -
любов си отива. Без марш на Шопен.
© Роберт All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
