May 25, 2019, 10:26 AM  

Светът е голям и отчайващо малък

  Poetry
548 10 10

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!

Подхвърлени реплики. Хладни очи.

И нощи, и делници, бременни с болка.

Небето е мрачно и липсват звезди.

 

Светът е голям и отчайващо малък.

Със своята истина всеки върви.

Горчи и засяда  коравият залък.

Преглъщаш на сухо. Сърцето боли.

 

Неказани стихове  гаснат в душата.

Усърден кълвач некролози кове.

Закичва се с черния креп  тишината -

любов си отива. Без марш на Шопен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силвия, думите ти ме задължават да се старая много повече!...Благодаря!...
  • И тъжно, и истинско е, Роби. Поздравления за майсторството!
  • Де да можеше животът ни да бъде един безкраен празник, Албена!...Благодаря, че ме посети и тук!...
  • Веси е написала което и аз почувствах...
  • Благодаря, че си тук, Веси!...Съжалявам, че съм те натъжил!...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...