25.05.2019 г., 10:26 ч.  

Светът е голям и отчайващо малък 

  Поезия
336 10 10

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!

Подхвърлени реплики. Хладни очи.

И нощи, и делници, бременни с болка.

Небето е мрачно и липсват звезди.

 

Светът е голям и отчайващо малък.

Със своята истина всеки върви.

Горчи и засяда  коравият залък.

Преглъщаш на сухо. Сърцето боли.

 

Неказани стихове  гаснат в душата.

Усърден кълвач некролози кове.

Закичва се с черния креп  тишината -

любов си отива. Без марш на Шопен.

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силвия, думите ти ме задължават да се старая много повече!...Благодаря!...
  • И тъжно, и истинско е, Роби. Поздравления за майсторството!
  • Де да можеше животът ни да бъде един безкраен празник, Албена!...Благодаря, че ме посети и тук!...
  • Веси е написала което и аз почувствах...
  • Благодаря, че си тук, Веси!...Съжалявам, че съм те натъжил!...
  • Разтърсващ, силно докосващ стих, Роби!... Натъжиха ме тези редове...
  • Мариана, Ангелче, Цвете, Стойчо, Гавраиле, благодаря че отделихте внимание на този стих!...Успешна седмица ви желая!...
  • Много черни краски в този малък свят.
  • Пак си тъжен...
    Но и философски вглъбен!
    Поздравления,Поете!
  • Макар тъжно, истински ме докосна! Благодаря! Поздравления!
Предложения
: ??:??