25.05.2019 г., 10:26  

Светът е голям и отчайващо малък

550 10 10

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!

Подхвърлени реплики. Хладни очи.

И нощи, и делници, бременни с болка.

Небето е мрачно и липсват звезди.

 

Светът е голям и отчайващо малък.

Със своята истина всеки върви.

Горчи и засяда  коравият залък.

Преглъщаш на сухо. Сърцето боли.

 

Неказани стихове  гаснат в душата.

Усърден кълвач некролози кове.

Закичва се с черния креп  тишината -

любов си отива. Без марш на Шопен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силвия, думите ти ме задължават да се старая много повече!...Благодаря!...
  • И тъжно, и истинско е, Роби. Поздравления за майсторството!
  • Де да можеше животът ни да бъде един безкраен празник, Албена!...Благодаря, че ме посети и тук!...
  • Веси е написала което и аз почувствах...
  • Благодаря, че си тук, Веси!...Съжалявам, че съм те натъжил!...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...