7 oct 2008, 16:35

Светът е жито 

  Poesía » Del paisaje
1588 0 9

Светът е жито, тъй ронлив, 

намокрен в сухи класове,

увяхващи под полъх сив  

на съхнещите светове.

 

Които бавно в мен разливат

струята на капещото детство,

смехът и плачът пак се сливат

в стъбло от спомени с вълшебство.

 

На стар косач със сърп в ръка,

с размах като на ято птици,

в болезнената бързина,

посичащ огнено езиците.

 

На зреещите жълти свещи, 

разпръснати в полята гъсти,

там чувствах нощите горещи,

протривайки пшеница с пръсти.

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??