7.10.2008 г., 16:35 ч.

Светът е жито 

  Поезия » Пейзажна
1496 0 9

Светът е жито, тъй ронлив, 

намокрен в сухи класове,

увяхващи под полъх сив  

на съхнещите светове.

 

Които бавно в мен разливат

струята на капещото детство,

смехът и плачът пак се сливат

в стъбло от спомени с вълшебство.

 

На стар косач със сърп в ръка,

с размах като на ято птици,

в болезнената бързина,

посичащ огнено езиците.

 

На зреещите жълти свещи, 

разпръснати в полята гъсти,

там чувствах нощите горещи,

протривайки пшеница с пръсти.

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??