Светът е жито
Светът е жито, тъй ронлив,
намокрен в сухи класове,
увяхващи под полъх сив
на съхнещите светове.
Които бавно в мен разливат
струята на капещото детство,
смехът и плачът пак се сливат
в стъбло от спомени с вълшебство.
На стар косач със сърп в ръка,
с размах като на ято птици,
в болезнената бързина,
посичащ огнено езиците.
На зреещите жълти свещи,
разпръснати в полята гъсти,
там чувствах нощите горещи,
протривайки пшеница с пръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
