28 feb 2009, 20:33

Светът е красив, душата чиста

  Poesía
1.1K 0 3
Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.

Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.

Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • замръзнал още топъл и толкова тих ??????????
    кой, защо и как точно става това???

    облизаната нощ ... някак си прогони поетиката ...
    и НЕ!
  • И отзад напред го четох и пак отначало ,но се загубих в смисъла , а има ли?
  • Слагам края, за да почна отначало.
    ... правилно
    и не съвсем ... честно да ти кажа още търся оптимума ... кое старо остава ... кое се маха ... как пресяваш гориш ли наред ... така че не знам точно колко правилно е ...


    и как точно реши че огледалото е ... чисто ...
    това е може би последната дума която ще ползвам в комбинация с - чисто ... но пък е първата която ми изкача като рима на - одеяло ...


    омазан ти е стиха бая ... опитал си нещо да кажеш ... ама не е се получило съвсем ...

    поне при мен ... мисля че те разбрах ... но не си го казал правилно (и красиво )

    (има ли логика в това мое твърдение )

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...