28 feb 2009, 20:33

Светът е красив, душата чиста

  Poesía
1.1K 0 3
Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.

Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.

Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • замръзнал още топъл и толкова тих ??????????
    кой, защо и как точно става това???

    облизаната нощ ... някак си прогони поетиката ...
    и НЕ!
  • И отзад напред го четох и пак отначало ,но се загубих в смисъла , а има ли?
  • Слагам края, за да почна отначало.
    ... правилно
    и не съвсем ... честно да ти кажа още търся оптимума ... кое старо остава ... кое се маха ... как пресяваш гориш ли наред ... така че не знам точно колко правилно е ...


    и как точно реши че огледалото е ... чисто ...
    това е може би последната дума която ще ползвам в комбинация с - чисто ... но пък е първата която ми изкача като рима на - одеяло ...


    омазан ти е стиха бая ... опитал си нещо да кажеш ... ама не е се получило съвсем ...

    поне при мен ... мисля че те разбрах ... но не си го казал правилно (и красиво )

    (има ли логика в това мое твърдение )

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...