Светът е красив, душата чиста
Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.
Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува,
вятърът пак е тук, пак до късно ще лудува,
едно дете спи, завито в одеяло
и светът пак е чист, като огледало.
Един човек сам седи и пише стих,
замръзнал още топъл и толкова тих,
стиха поглеждам и се виждам в огледало,
нарисувах се! Слагам края, за да почна отначало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
