Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе...
Направо пренаселено с крилати.
Тъй влюбени летят. Горките те!
Щом паднат, ще се учат и да плачат.
Но иначе пък честно си признавам -
Изнемощях за този полет.
Уж тръгвам, а не си пък заминавам,
не смогвам даже и да се изгоня... ...