Светът го римувам с - Жена!
Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе...
Направо пренаселено с крилати.
Тъй влюбени летят. Горките те!
Щом паднат, ще се учат и да плачат.
Но иначе пък честно си признавам -
Изнемощях за този полет.
Уж тръгвам, а не си пък заминавам,
не смогвам даже и да се изгоня...
Тъй свикнал съм с тоя живот,
с този град безобразен и скучен,
овдовял, без душа и любов,
Поздравявам само улични кучета.
И къде си ти, щастие мое?
И за теб ли да нося вина?
Aз не бих и на Господ се молил,
(но божествено римувам с "Жена")
Този свят е ужасен за мене.
Страшно исках със теб да пътувам.
Ала какво пък може да ми отнеме?
Имам само море от тъгуване...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
