Светът го римувам с - Жена! - стих: от diesto (Данаил Антонов)

15.01.2020 г., 11:18 ч.

Поезия

429 0 2

Отдавна подозирах този свят,

че твърде ми е тесен за живеене.

Съдбата ми избра да бъда сам.

(Защото птиците в широкото се реят.)

А то пък значи е едно небе...

Направо пренаселено с крилати.

Тъй влюбени летят. Горките те!

Щом паднат, ще се учат и да плачат.

Но иначе пък честно си признавам -

Изнемощях за този полет.

Уж тръгвам, а не си пък заминавам,

не смогвам даже и да се изгоня...

Тъй свикнал съм с тоя живот,

с този град безобразен и скучен,

овдовял, без душа и любов,

Поздравявам само улични кучета.

И къде си ти, щастие мое?

И за теб ли да нося вина?

Aз не бих и на Господ се молил,

(но божествено римувам с "Жена")

Този свят е ужасен за мене.

Страшно исках със теб да пътувам.

Ала какво пък може да ми отнеме?

Имам само море от тъгуване...

Danny Diester

(Стихопат.)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Maryroj (МД)

2020-01-15T22:56:16+02:00

😢
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2020-01-15T14:26:57+02:00

Вътрешна хармония усещам в този стих. Разбира се, вина - твоето име е жена.., но има и небе. Има хоризонт и океан, и вятър. Щастието е някъде там.