Светът го римувам с - Жена!
Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе...
Направо пренаселено с крилати.
Тъй влюбени летят. Горките те!
Щом паднат, ще се учат и да плачат.
Но иначе пък честно си признавам -
Изнемощях за този полет.
Уж тръгвам, а не си пък заминавам,
не смогвам даже и да се изгоня...
Тъй свикнал съм с тоя живот,
с този град безобразен и скучен,
овдовял, без душа и любов,
Поздравявам само улични кучета.
И къде си ти, щастие мое?
И за теб ли да нося вина?
Aз не бих и на Господ се молил,
(но божествено римувам с "Жена")
Този свят е ужасен за мене.
Страшно исках със теб да пътувам.
Ала какво пък може да ми отнеме?
Имам само море от тъгуване...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
😢
-
Вътрешна хармония усещам в този стих. Разбира се, вина - твоето име е жена.., но има и небе. Има хоризонт и океан, и вятър. Щастието е някъде там.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
