Светът го римувам с - Жена!
Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе...
Направо пренаселено с крилати.
Тъй влюбени летят. Горките те!
Щом паднат, ще се учат и да плачат.
Но иначе пък честно си признавам -
Изнемощях за този полет.
Уж тръгвам, а не си пък заминавам,
не смогвам даже и да се изгоня...
Тъй свикнал съм с тоя живот,
с този град безобразен и скучен,
овдовял, без душа и любов,
Поздравявам само улични кучета.
И къде си ти, щастие мое?
И за теб ли да нося вина?
Aз не бих и на Господ се молил,
(но божествено римувам с "Жена")
Този свят е ужасен за мене.
Страшно исках със теб да пътувам.
Ала какво пък може да ми отнеме?
Имам само море от тъгуване...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
