diesto (Данаил Антонов)
979 525
15 янв. 2020 г., 11:18

Светът го римувам с - Жена! 

  Поэзия
359 0 2

 

Отдавна подозирах този свят, 

че твърде ми е тесен за живеене. 

Съдбата ми избра да бъда сам.

(Защото птиците в широкото се реят.)

А то пък значи е едно небе...

Направо пренаселено с крилати. 

Тъй влюбени летят. Горките те! 

Щом паднат, ще се учат и да плачат. 

Но иначе пък честно си признавам - 

Изнемощях за този полет. 

Уж тръгвам, а не си пък заминавам, 

не смогвам даже и да се изгоня... 

Тъй свикнал съм с тоя живот, 

с този град безобразен и скучен, 

овдовял, без душа и любов, 

Поздравявам само улични кучета. 

И къде си ти, щастие мое? 

И за теб ли да нося вина? 

Aз не бих и на Господ се молил, 

(но божествено римувам с "Жена") 

Този свят е ужасен за мене. 

Страшно исках със теб да пътувам. 

Ала какво пък може да ми отнеме? 

Имам само море от тъгуване... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 😢
  • Вътрешна хармония усещам в този стих. Разбира се, вина - твоето име е жена.., но има и небе. Има хоризонт и океан, и вятър. Щастието е някъде там.
Предложения
: ??:??