16 feb 2011, 8:54

Светът на хората

  Poesía » Otra
541 0 0

Звезден миг, вълшебна магия,

топъл лъч, разкъсваща се душа.

Кървящо сърце, бурна стихия,

топъл дъжд, блян, надежда, огнен свят.

Болезнена борба, изпепеляваща болка,

силен тътен, зееща пропаст,

поглъщащ мрак, сила на духа.

Празни очи, пълни със сълзи.

Приказна усмивка, страстна целувка.

Земен обръч, стягащ вселената на човека

и той потъна в хаоса на своя живот.

Дали ще оцелее и победи,

или ще потъне в дълбоката бездна

на дяволския ад –

изгарящ цялата му душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...