31 may 2021, 9:00  

Светът на огледалните 

  Poesía
909 4 22

Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно,  че светът ни
расте във свойта Де-измерност.
Очи - прозорци към плътта ни,
душа - миражна ефимерност.

© любимка Todos los derechos reservados

Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...
  867  15 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кратко, ярко и дълбоко!
  • Правилно! Крайно време беше да преминем на други езици ха-ха
    "О, свещена простота!"
  • Какъв чудесен пример за мисловен буквализъм
  • Не е работа нито на поезията, нито на киното (пък и не могат - немощни са за това) да се занимават с многоизмерността (това е чисто математическа, и то великолепна, огромна работа и категория с влияние върху всичко на този свят, както подобава на Царицата на всички царици - математиката!). С огромни постижения! В цялата история на човечеството! Иначе, за стихотворението - напълно съм съгласен с предпоследното, и наистина сериозно и аргументирано обяснение на Ив (в повечето случаи не съм съгласен с него, именно защото много "приказва" в текстова форма)...
  • Благодаря Обаче имайки предвид колко много думи са ти нужни всеки път, за да изкажеш мислите си, ми става ужасно да преработвам по твой образ и подобие
  • Да ви надценя може, но да ви подценя, никога!
  • Те, някои не знам смятат ли, клатят ли, ама аз изпопадах от смях Такива прочети на тия осем реда... Право каза Жан Кристов ха-ха
  • Хареса ми, макар някои да смятат, че има противоречия. Поздравления!
  • Нямам намерение да ставам ловец на предразсъдъци, камо ли да им свалям очилата
  • Абе, я свали очилата на предразсъдъците...
  • Хубаво е, когато очите не са огледало и може да видиш душа през тях, а и твоята да видят.
    За Ив... - От две D, три D, та до четириизмерната D технология в киното и др. Надявам се оттук сам да проследиш замисъла ми.
    Благодаря ви Милена, Жан Кристоф и Сенд
  • Размисли ме, Щураче Навярно говориш за външните и вътрешните очи. Щураче. Те са доста различни и доста различни неща виждат. Външните очи виждат външната реалност, а вътрешните - вътрешната невидима реалност. И ти навярно искаш да вижда невидимото в теб. А това, както казва Екзюпери през думите на лисицата е: "Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите." С една дума говориш за сърдечното виждане, което е свързано с просветление, уединение и смирение. За да видиш другия, първо трябва да видиш себе си, такъв какъвто си, иначе докато виждаш другия можеш да виждаш пак себе си като Нарцис, който се огледал в потока и видял себе си. Това е масовото виждане на съвременния човек и от това следва неразбирането между хората. Ние се разбираме през вярата си в Бога, защото в нея се очистваме от страстите, които ни пречат да виждаме. А иначе виждаме това, което ни нашепват те
  • Рядко съм срещал очи (а, още по-рядко красиви очи), които отразяват дълбока душевност. Повечето приличат на локви, неспособни да схванат бездните на отсрещния океан. Хубав стих.
  • Много интересен стих, води до размисъл! Последните два реда, казват всичко! Поздрав!
  • Хах, ми точно това е Оглеждане, а вглеждане няма, а на мен ми липсва вглеждането, харесва ми да има вглеждане, а не оглеждане и отразяване.
    Гедеоне, няма да те отразя ха ха
  • Благодаря за разясненията! Амиии... объркахте ми утрото🤣😂😅Кафето ми е още наполовина и мислите ми са разбъркани (витаят някъде )
  • Прозорецът е стъкло, ако към стъклото прибавиш малко сребро, то става огледало, т.е. прозорецът си е там, но вече е огледало, което само отразява, т.е. прозорецът ослепя/умря.
  • Огледалото отразява външността, защото то само отразява и нищо повече. Огледални очи, все едно да търсиш душа в огледалото. То самото няма такава, та камо ли твоята да види Иначе, да, отразява точно външността ми. Макар че има и криви огледала, но тогава вече е много страшно
  • Случва се - надникнеш, уж прозорец към душата, а то... Поздравявам те!
  • Ами... вземи първите две изречения:
    "Отблизо се вглеждам в очите ти.
    Да, колко вярно отразяват."
    С тях казваш, че тези очи виждат всичко в теб и го отразяват по най- точният и правилен начин, а в следващите два реда, се твърди съвсем обратното:
    "Тъй огледални и повърхностни,
    дълбокото не разпознават."
    В един момент "вярно отразяват", а в следващия "дълбокото не разпознават".
    Може би само аз не го разбирам... а може би, искаш да кажеш нещо съвсем друго, до което не мога да стигна...
  • Сподели ги, интересно ми е
  • Щураче,хареса ми стихчето ти! Открих в него противоречия, но може би не съм дорасла до толкова, че да ги разбера...
    Поздрав, щур!
Propuestas
: ??:??