Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно, че светът ни
расте във свойта Де-измерност.
Очи - прозорци към плътта ни,
душа - миражна ефимерност.
© любимка All rights reserved.
Обаче имайки предвид колко много думи са ти нужни всеки път, за да изкажеш мислите си, ми става ужасно да преработвам по твой образ и подобиеpaloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
