31.05.2021 г., 9:00  

Светът на огледалните

1.5K 4 21

Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно,  че светът ни
расте във свойта Де-измерност.
Очи - прозорци към плътта ни,
душа - миражна ефимерност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кратко, ярко и дълбоко!
  • Правилно! Крайно време беше да преминем на други езици ха-ха
    "О, свещена простота!"
  • Какъв чудесен пример за мисловен буквализъм
  • Не е работа нито на поезията, нито на киното (пък и не могат - немощни са за това) да се занимават с многоизмерността (това е чисто математическа, и то великолепна, огромна работа и категория с влияние върху всичко на този свят, както подобава на Царицата на всички царици - математиката!). С огромни постижения! В цялата история на човечеството! Иначе, за стихотворението - напълно съм съгласен с предпоследното, и наистина сериозно и аргументирано обяснение на Ив (в повечето случаи не съм съгласен с него, именно защото много "приказва" в текстова форма)...
  • Благодаря Обаче имайки предвид колко много думи са ти нужни всеки път, за да изкажеш мислите си, ми става ужасно да преработвам по твой образ и подобие

Превод на вогонски

Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...
1.5K 4 15

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....