5 dic 2011, 14:41

Светът се променя, другари невежи

  Poesía » Civil
681 0 3

Светът се променя, другари невежи

 

Светът се променя, другари невежи,

а вие сте още в деветата глуха.

Елате и вижте как стари строежи

са вече под вечната висша разруха!

 

Дълбаят стените им мислите свежи,

душевна стихия в прозорците груха –

или ще смените мечти и копнежи,

или ще умрете в пустинята суха!

 

Ще кажете: „Този какво ни се ежи?

Та, види се, здрав ни е още кожуха!”,

но аз, за финал, ще попитам: Младежи,

а спира ли Новият Вятър да духа?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...