16 oct 2021, 11:53

За нас ще узнае светът 

  Poesía » Otra
747 2 4

Родиш се, за да отгледаш мечти,

и препускаш стремглаво към тях,

а животът, стръвно куче, почти,

нахвърля се към тебе, без страх.

 

Бориш се с него, по пътя вървиш,

съдбата отредила е тази посока,

в която се трудиш и в огън гориш,

да се издигнеш високо, високо.

 

Над тебе небето присвило очи,

с поглед влажен оглежда земята

и твоите стъпки с дъжд ги пои,

да се сдобиеш с реколта богата.

 

Ден след ден по житейската нива,

 с ръце разораваш угара черен,

засаждаш срички от твоето име,

щом на живота останал си верен.

 

Когато ни свърши земният път

и последна глътка въздух поемем,

тогава за нас ще узнае светът,

защото само мечтите сме взели!

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Роси, мила, благодаря ти!
  • "с ръце разораваш угара черен,
    засаждаш срички от твоето име,"
    Поздравления, Миночка!
  • Младен, прекрасен коментар си ми оставил, за което благодаря, а и за поставянето на стиха в любими! Нека ти е леко на душата!
  • Страхотно поетично прозрение, Миночка!
    В отвъдното можем да отнесем единствено мечтите си.
    Затова несбъднатите са много по-важни от сбъднатите.

    Поздравление!
Propuestas
: ??:??