За нас ще узнае светът
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш,
съдбата отредила е тази посока,
в която се трудиш и в огън гориш,
да се издигнеш високо, високо.
Над тебе небето присвило очи,
с поглед влажен оглежда земята
и твоите стъпки с дъжд ги пои,
да се сдобиеш с реколта богата.
Ден след ден по житейската нива,
с ръце разораваш угара черен,
засаждаш срички от твоето име,
щом на живота останал си верен.
Когато ни свърши земният път
и последна глътка въздух поемем,
тогава за нас ще узнае светът,
защото само мечтите сме взели!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
