argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
30 mar 2013, 12:52

Светът си може и без теб 

  Poesía
966 0 20

Когато на годините брегът оронен
не ти вещае пристан тих;
когато приживе си се превърнал в спомен
и спомени извайваш в стих;

когато няма пред какво да коленичиш,
и няма кръст, и няма храм;
когато искаш до полуда да обичаш
и в обич се превръщаш сам;

когато дните ти разсъмват със въпроса
дали си струва да си жив,
или е по-добре да бъдеш шепа кости
под някой дялан камък сив;

когато е гранитно хладна всяка близост
и с дни устата ти мълчи;
когато чувствата са кръпки от капризи
и все не спира да горчи -

тогава всичко е до болка безразлично -
планетата е стар вертеп.
Дали си бил обичан, мразен и отричан -
Светът си може и без теб...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах
  • Хубава поезия.
    За какво са тия заяждания...
  • разбира се,че "светът може и без теб" и със теб..та,нали ти,правиш света..
  • Хареса ми много.
  • Давам, Джейни, а да ти близна ли ръката след това
  • Прочетох стиха ти и се логнах, да ти кажа, колко много прилича на мен самата лирическият ти герой...
    Дай лапа, приятел!
    Браво за това, че пресъздаде един реален образ!
  • Хареса ми, макар и малко песимистично. Светът може без всеки, но не е там работата.
  • Харесах!Макар и тъжно....или може би и заради това...Поздрав, Мите!
  • Много си е добре стихотворението! Браво.
  • Без много да се лигавя, стиха си е супер
  • Чоно, а да забелязваш, че на твоето предложение и метриката и ритъмът нямат нищо общо с по-долу писаното
  • "Когато на годините брегът се изрони
    и не ти вещае пристан тих..." -
    на мен така по-добре ми звучи! Като предложение!
  • Браво на теб. Няма по-хубаво от тъжните стихове. Хареса ми много.
  • Много ми хареса!
  • Много е хубаво!
  • Стихотворението ми хареса много-като стил,като ритъм,като асоциации!Не ми хареса само безнадеждността,която лъха от него!Има толкова неща,дребни неща,които могат да направят един човек нужен някому!Поздрав!
  • приятно е.
    два момента на се ми по вкуса, не казвам, че са "грешка", "пропуск" и тн. просто на мен ми развалят леко прочита

    или е по-добре да бъдеш шепа кости
    под някой дялан камък сив;

    от посочените вторият стих- става като звучене прекалено бълбукащ, което ме понадразва. а и чисто смислово, подредени думите така, не казват, кой знае какво различно от - надгробна плоча; просто- камък. спокойно може да махнеш- "дялан" или "сив"; да замениш "дялан" с някоя дума, която да прибави друго значение

    Светът си може и без теб...

    тук това - "си" ми идва излишно или неуместно; отношението става едно такова хм, как да кажа- като на разсърдено дете... което, ок, може да е търсен ефект или просто искреност, но лично за мен така олеква ненужно



    иначе... познато състояние, може би, на всеки
    лично мен ме измъква е тая нагласа- колко много неща от света аз още не знам, аз не умея... и избирам нещо неизвестно ми, което да науча и да мога да правя
  • Не съм съгласна
    "такъв един - бодлив и неприличен"
    дори светът без теб ще е различен
  • Навярно това, което трябва да остане, Таня
  • Е, ако всеки каже "светът си може и без теб", какво ще остане от света? Хубаво е!
Propuestas
: ??:??