Светът си може и без теб
Когато на годините брегът оронен
не ти вещае пристан тих;
когато приживе си се превърнал в спомен
и спомени извайваш в стих;
когато няма пред какво да коленичиш,
и няма кръст, и няма храм;
когато искаш до полуда да обичаш
и в обич се превръщаш сам;
когато дните ти разсъмват със въпроса
дали си струва да си жив,
или е по-добре да бъдеш шепа кости
под някой дялан камък сив;
когато е гранитно хладна всяка близост
и с дни устата ти мълчи;
когато чувствата са кръпки от капризи
и все не спира да горчи -
тогава всичко е до болка безразлично -
планетата е стар вертеп.
Дали си бил обичан, мразен и отричан -
Светът си може и без теб...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
