Когато на годините брегът оронен
не ти вещае пристан тих;
когато приживе си се превърнал в спомен
и спомени извайваш в стих;
когато няма пред какво да коленичиш,
и няма кръст, и няма храм;
когато искаш до полуда да обичаш
и в обич се превръщаш сам;
когато дните ти разсъмват със въпроса
дали си струва да си жив,
или е по-добре да бъдеш шепа кости
под някой дялан камък сив; ...