8 sept 2017, 22:42  

Свилá

  Poesía » Otra
536 0 8

                 Вѝла мòма, вѝла свѝла*,

                 на дувара я редѝла.

                 Свѝла тънка, цяр за сила

                 да лекува майка мила.

 

                 Че от всякакво болежка

                  майка нейна има тежка.

                  На леглото се превила

                  суха, жълта изпод дрешка.

 

                  Вѝла свѝла, песен пяла

                  тъжно думите редила:

                  "Дай на мама, Боже, сила,

                   да е здрава, да е бяла!

 

                   Да ме види на хорото

                   със червената носия.

                   Цвете росно зад ухото,

                   да ѝ радва пак окото!

 

                   Да работи на полето,

                   все да вижда тя небето.

                   Помогни ѝ на сърцето,

                   то загасва, Боже, клето!"

 

                   Вѝла, вѝла мòма свѝла

                   и за майчица скърбѝла.

                   Там до тъничката свѝла

                   тя сълзѝци си редѝла.

 

                    Пловдив

                    08.09.2017

 

                   

                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

*свилà (за благозвучие свѝла) - царевична свила. Народен лек. Помага изсушена на сянка при заболяване на бъбреците и цистит.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...