Свилá
Вѝла мòма, вѝла свѝла*,
на дувара я редѝла.
Свѝла тънка, цяр за сила
да лекува майка мила.
Че от всякакво болежка
майка нейна има тежка.
На леглото се превила
суха, жълта изпод дрешка.
Вѝла свѝла, песен пяла
тъжно думите редила:
"Дай на мама, Боже, сила,
да е здрава, да е бяла!
Да ме види на хорото
със червената носия.
Цвете росно зад ухото,
да ѝ радва пак окото!
Да работи на полето,
все да вижда тя небето.
Помогни ѝ на сърцето,
то загасва, Боже, клето!"
Вѝла, вѝла мòма свѝла
и за майчица скърбѝла.
Там до тъничката свѝла
тя сълзѝци си редѝла.
Пловдив
08.09.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
