Свирепо

Свиреп вятър в душата.

Необуздан вихър от съдби.

Дим от мечти и лъжата...

Мъгла, а след нея вихрушка

от неосъществени обещания...

Последна бе нашата целувка,

след нея идват адските създания.

Изродясали същества

без капка състрадание,

без капка милост в техните сърца,

носят гробното мълчание.

Затишие пред буря свирепа,

пред разкъсващото отчаяние.

Надеждата от мен е отнета,

сам съм с нестихващото страдание.

Болката пробожда светлината.

Не виждам. Остава само празнота,

остава само самотата...

Свирепо вилнее в мен тъгата

и опустошава желанието за живот.

Загубена в прахта е мечтата,

че съществува наистина любов.

05.05.2009