6 may 2009, 10:20

Свирепо

  Poesía » Otra
866 0 1

Свирепо

 

Свиреп вятър в душата.

Необуздан вихър от съдби.

Дим от мечти и лъжата...

 

Мъгла, а след нея вихрушка

от неосъществени обещания...

Последна бе нашата целувка,

след нея идват адските създания.

 

Изродясали същества

без капка състрадание,

без капка милост в техните сърца,

носят гробното мълчание.

 

Затишие пред буря свирепа,

пред разкъсващото отчаяние.

Надеждата от мен е отнета,

сам съм с нестихващото страдание.

 

Болката пробожда светлината.

Не виждам. Остава само празнота,

остава само самотата...

 

Свирепо вилнее в мен тъгата

и опустошава желанието за живот.

Загубена в прахта е мечтата,

че съществува наистина любов.

 

05.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Армагедон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...