6 мая 2009 г., 10:20

Свирепо

864 0 1

Свирепо

 

Свиреп вятър в душата.

Необуздан вихър от съдби.

Дим от мечти и лъжата...

 

Мъгла, а след нея вихрушка

от неосъществени обещания...

Последна бе нашата целувка,

след нея идват адските създания.

 

Изродясали същества

без капка състрадание,

без капка милост в техните сърца,

носят гробното мълчание.

 

Затишие пред буря свирепа,

пред разкъсващото отчаяние.

Надеждата от мен е отнета,

сам съм с нестихващото страдание.

 

Болката пробожда светлината.

Не виждам. Остава само празнота,

остава само самотата...

 

Свирепо вилнее в мен тъгата

и опустошава желанието за живот.

Загубена в прахта е мечтата,

че съществува наистина любов.

 

05.05.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Армагедон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...