6.05.2009 г., 10:20

Свирепо

863 0 1

Свирепо

 

Свиреп вятър в душата.

Необуздан вихър от съдби.

Дим от мечти и лъжата...

 

Мъгла, а след нея вихрушка

от неосъществени обещания...

Последна бе нашата целувка,

след нея идват адските създания.

 

Изродясали същества

без капка състрадание,

без капка милост в техните сърца,

носят гробното мълчание.

 

Затишие пред буря свирепа,

пред разкъсващото отчаяние.

Надеждата от мен е отнета,

сам съм с нестихващото страдание.

 

Болката пробожда светлината.

Не виждам. Остава само празнота,

остава само самотата...

 

Свирепо вилнее в мен тъгата

и опустошава желанието за живот.

Загубена в прахта е мечтата,

че съществува наистина любов.

 

05.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Армагедон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....