May 6, 2009, 10:20 AM

Свирепо

  Poetry » Other
868 0 1

Свирепо

 

Свиреп вятър в душата.

Необуздан вихър от съдби.

Дим от мечти и лъжата...

 

Мъгла, а след нея вихрушка

от неосъществени обещания...

Последна бе нашата целувка,

след нея идват адските създания.

 

Изродясали същества

без капка състрадание,

без капка милост в техните сърца,

носят гробното мълчание.

 

Затишие пред буря свирепа,

пред разкъсващото отчаяние.

Надеждата от мен е отнета,

сам съм с нестихващото страдание.

 

Болката пробожда светлината.

Не виждам. Остава само празнота,

остава само самотата...

 

Свирепо вилнее в мен тъгата

и опустошава желанието за живот.

Загубена в прахта е мечтата,

че съществува наистина любов.

 

05.05.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Армагедон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...