Свири и нищо не питай

Чуваш ли, чуваш ли ти,
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.

Късно е, но посвири!
Ех, тази Лунна соната!
Виж, слиза ниско, блести
тя, запленена Луната.

Тази нощ никой не спи.
С трепет въздишат душите.
Очи потъват в очи,
свири и нищо не питай!

Слушам до късно и аз.
С клавиши гониш тъгата.
Тихо въздишаш без глас -
кой ти открадна мечтата?...