Свободата е тежък подарък. Сурова десница.

Острието на слънчеви тайни за слепи очи.

Онзи връх, който хромите смело отричат

и невидима капка в меда ни, която горчи.

Тя е златната риба, от всеки горещо желана

и звездата висока в небесния син океан.

Но зелената глъб е опасна със свойте пирани,

а звездата е толкоз далечна и стръмен е пътят дотам...

Много лесно намират нозете ни пътя утъпкан

и съзиждаме лесно вселена, която боли.

И заменяме лесно на сърцето горещата тръпка

за насъщния къшей, дори и подправен с бодли.

И приведени кретаме, кретаме с него по пътя

към уютните клетки, загърбили Божия светъл компас -

дребни сенки, замаяни в свойта сива несрета...

И високо е слънцето, мълчаливо вторачено в нас

Чака Бог. Мълчаливо ни чака да стигнем

до високия бряг на страха, до самия му край.

Да си спомним как вяра в сърцето ни тихо изригва

и да стъпим над бездната право в небесния рай.

Без товара горчив на вековните наши заблуди

да поемем по пътя към своята бяла звезда,

към далечния връх, дето заедно свои и чужди

са избрали на слънцето химна, зован свобода.