Свобода
Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана
и звездата висока в небесния син океан.
Но зелената глъб е опасна със свойте пирани,
а звездата е толкоз далечна и стръмен е пътят дотам...
Много лесно намират нозете ни пътя утъпкан
и съзиждаме лесно вселена, която боли.
И заменяме лесно на сърцето горещата тръпка
за насъщния къшей, дори и подправен с бодли.
И приведени кретаме, кретаме с него по пътя
към уютните клетки, загърбили Божия светъл компас -
дребни сенки, замаяни в свойта сива несрета...
И високо е слънцето, мълчаливо вторачено в нас
Чака Бог. Мълчаливо ни чака да стигнем
до високия бряг на страха, до самия му край.
Да си спомним как вяра в сърцето ни тихо изригва
и да стъпим над бездната право в небесния рай.
Без товара горчив на вековните наши заблуди
да поемем по пътя към своята бяла звезда,
към далечния връх, дето заедно свои и чужди
са избрали на слънцето химна, зован свобода.
© Мима Иванова All rights reserved.
