2 dic 2023, 7:42

Свобода

  Poesía
915 4 5

Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.

На окова прилича, но всъщност… е свобода.

Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане

и понякога Свободата изглежда точно така.

 

Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото,

лек да бъдеш, а не на мястото  да си тежиш.

Да пуснеш хватката, да изоставиш излишното,

вместо всички сили да влагаш да го задържиш.

 

Да се будиш смутен, да усещаш тревога в сърцето си,

да напипваш на сляпо кога да пристъпиш напред,

да помахаш с любов на познатото и по-лесното -

да се усмихнеш за кратко,и после да го оставиш зад теб.

 

Да си тръгнеш навреме, преди да достигнеш победата,

да отместиш взор от привидно важни неща.

Да погледнеш отвъд света, който в тебе се вглежда,

да прозреш във тъмницата малката светлина.

 

Знам, прилича много на смърт. Но е раждане.

Чрез огньове и натиск пречиства се същността.

 

В края губиш надежда, а то се оказва надграждане...

 

Да, понякога Свободата изглежда точно така!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиха много се доближава до разбирането ми на темата, която е доста предизвикателна. Хареса ми и го подкрепям!
  • Благодаря за оценката от все сърце!
  • "В края губиш надежда, а то се оказва надграждане...

    Да, понякога Свободата изглежда точно така!"

    Много, много добър стих! Хареса ми като смисъл и изпълнение!
    И аз се надявам да получиш повечко гласове, защото този стих си заслужава!
    Поздравявам те!
  • "Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
    и понякога Свободата изглежда точно така."
    Хареса ми и гласувам.
  • Хареса ми и силно се надявам, да получи много гласове. Пожелавам успех с глас от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...