2 дек. 2023 г., 07:42

Свобода 

  Поэзия
458 4 5

Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.

На окова прилича, но всъщност… е свобода.

Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане

и понякога Свободата изглежда точно така.

 

Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото,

лек да бъдеш, а не на мястото  да си тежиш.

Да пуснеш хватката, да изоставиш излишното,

вместо всички сили да влагаш да го задържиш.

 

Да се будиш смутен, да усещаш тревога в сърцето си,

да напипваш на сляпо кога да пристъпиш напред,

да помахаш с любов на познатото и по-лесното -

да се усмихнеш за кратко,и после да го оставиш зад теб.

 

Да си тръгнеш навреме, преди да достигнеш победата,

да отместиш взор от привидно важни неща.

Да погледнеш отвъд света, който в тебе се вглежда,

да прозреш във тъмницата малката светлина.

 

Знам, прилича много на смърт. Но е раждане.

Чрез огньове и натиск пречиства се същността.

 

В края губиш надежда, а то се оказва надграждане...

 

Да, понякога Свободата изглежда точно така!

 

© Любимата Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стиха много се доближава до разбирането ми на темата, която е доста предизвикателна. Хареса ми и го подкрепям!
  • Благодаря за оценката от все сърце!
  • "В края губиш надежда, а то се оказва надграждане...

    Да, понякога Свободата изглежда точно така!"

    Много, много добър стих! Хареса ми като смисъл и изпълнение!
    И аз се надявам да получиш повечко гласове, защото този стих си заслужава!
    Поздравявам те!
  • "Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
    и понякога Свободата изглежда точно така."
    Хареса ми и гласувам.
  • Хареса ми и силно се надявам, да получи много гласове. Пожелавам успех с глас от мен!
Предложения
: ??:??