Свобода
Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото,
лек да бъдеш, а не на мястото да си тежиш.
Да пуснеш хватката, да изоставиш излишното,
вместо всички сили да влагаш да го задържиш.
Да се будиш смутен, да усещаш тревога в сърцето си,
да напипваш на сляпо кога да пристъпиш напред,
да помахаш с любов на познатото и по-лесното -
да се усмихнеш за кратко,и после да го оставиш зад теб.
Да си тръгнеш навреме, преди да достигнеш победата,
да отместиш взор от привидно важни неща.
Да погледнеш отвъд света, който в тебе се вглежда,
да прозреш във тъмницата малката светлина.
Знам, прилича много на смърт. Но е раждане.
Чрез огньове и натиск пречиства се същността.
В края губиш надежда, а то се оказва надграждане...
Да, понякога Свободата изглежда точно така!
© Любимата All rights reserved.
The work is a contestant:
Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »
2 Position
Свързани произведения
Comments
-
Стиха много се доближава до разбирането ми на темата, която е доста предизвикателна. Хареса ми и го подкрепям!
-
Благодаря за оценката от все сърце!
-
"В края губиш надежда, а то се оказва надграждане...
Да, понякога Свободата изглежда точно така!"
Много, много добър стих! Хареса ми като смисъл и изпълнение!
И аз се надявам да получиш повечко гласове, защото този стих си заслужава!
Поздравявам те! -
"Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така."
Хареса ми и гласувам. -
Хареса ми и силно се надявам, да получи много гласове. Пожелавам успех с глас от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
