13 nov 2024, 16:24

Свобода 

  Poesía » Del paisaje, Verso libre
62 0 0

Ей тук накрая на скалата ще застана,

окъпана от светлините на града,

погалвана от вятъра, ще си мечтая,

да съм волна птичка, в облаците 

да се понеса, да се нося над

земята тъй далечна,

да усещам звездния прашец

по мен, и нощта безкрайна,

тихо да прегърна, не, не ме събуждай,

този сън е твърде скъп за мен.

© Sissy A. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??