Nov 13, 2024, 4:24 PM

Свобода 

  Poetry » Landscape, Free verse
54 0 0

Ей тук накрая на скалата ще застана,

окъпана от светлините на града,

погалвана от вятъра, ще си мечтая,

да съм волна птичка, в облаците 

да се понеса, да се нося над

земята тъй далечна,

да усещам звездния прашец

по мен, и нощта безкрайна,

тихо да прегърна, не, не ме събуждай,

този сън е твърде скъп за мен.

© Sissy A. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??