Ей тук накрая на скалата ще застана,
окъпана от светлините на града,
погалвана от вятъра, ще си мечтая,
да съм волна птичка, в облаците
да се понеса, да се нося над
земята тъй далечна,
да усещам звездния прашец
по мен, и нощта безкрайна,
тихо да прегърна, не, не ме събуждай,
този сън е твърде скъп за мен.
© Sissy A. All rights reserved.