Nov 13, 2024, 4:24 PM

Свобода

492 1 0

Ей тук накрая на скалата ще застана,

окъпана от светлините на града,

погалвана от вятъра, ще си мечтая,

да съм волна птичка, в облаците 

да се понеса, да се нося над

земята тъй далечна,

да усещам звездния прашец

по мен, и нощта безкрайна,

тихо да прегърна, не, не ме събуждай,

този сън е твърде скъп за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Sissy A. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...