13 нояб. 2024 г., 16:24

Свобода 

  Поэзия » Пейзажная, Свободный стих
55 0 0

Ей тук накрая на скалата ще застана,

окъпана от светлините на града,

погалвана от вятъра, ще си мечтая,

да съм волна птичка, в облаците 

да се понеса, да се нося над

земята тъй далечна,

да усещам звездния прашец

по мен, и нощта безкрайна,

тихо да прегърна, не, не ме събуждай,

този сън е твърде скъп за мен.

© Sissy A. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??