Свобода

Sissyr04 (Sissy A.)
3 0

13.11.2024 г., 16:24 ч.

Поезия » Пейзажна, Свободен стих

85 1 0

Ей тук накрая на скалата ще застана,

окъпана от светлините на града,

погалвана от вятъра, ще си мечтая,

да съм волна птичка, в облаците

да се понеса, да се нося над

земята тъй далечна,

да усещам звездния прашец

по мен, и нощта безкрайна,

тихо да прегърна, не, не ме събуждай,

този сън е твърде скъп за мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.