Как искам да повярвам, че мога да избягам,
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.
Как искам да повярвам, че себе си ще бъда,
обещавам си, че мога да победя страха.
Защо е толкоз лесно на хората да съдят
и толкоз трудно да разберат това?
Представям си как се превръщам във вятър,
който леко се носи и навява тъга.
Тихо ще бродя, лудо ще се мятам,
бавно и кротко ще обхождам света.