14 дек. 2007 г., 20:28

Свобода

876 0 3
 

Как искам да повярвам, че мога да избягам,
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.

Как искам да повярвам, че себе си ще бъда,
обещавам си, че мога да победя страха.
Защо е толкоз лесно на хората да съдят
и толкоз трудно да разберат това?

Представям си как се превръщам във вятър,
който леко се носи и навява тъга.
Тихо ще бродя, лудо ще се мятам,
бавно и кротко ще обхождам света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...