14 дек. 2007 г., 20:28

Свобода

878 0 3
 

Как искам да повярвам, че мога да избягам,
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.

Как искам да повярвам, че себе си ще бъда,
обещавам си, че мога да победя страха.
Защо е толкоз лесно на хората да съдят
и толкоз трудно да разберат това?

Представям си как се превръщам във вятър,
който леко се носи и навява тъга.
Тихо ще бродя, лудо ще се мятам,
бавно и кротко ще обхождам света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...