14.12.2007 г., 20:28

Свобода

874 0 3
 

Как искам да повярвам, че мога да избягам,
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.

Как искам да повярвам, че себе си ще бъда,
обещавам си, че мога да победя страха.
Защо е толкоз лесно на хората да съдят
и толкоз трудно да разберат това?

Представям си как се превръщам във вятър,
който леко се носи и навява тъга.
Тихо ще бродя, лудо ще се мятам,
бавно и кротко ще обхождам света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...