6 nov 2009, 20:33

Свобода

640 1 0

 

Свобода

Вятърът брули косите,
полъх на есен изпълва гърдите,
хиляди цветове обагрят душата,
а слънцето грее в небесата,
хвърляйки нежния си поглед върху земята.

Тропотът бесен отеква в тишината,
конят в галоп препуска през полята.
Слял се ведно с ездача,
препускат... Препускат
и ведно бият сърцата.

Гонят се с вятъра,
играят си със съдбата,
казват  ''Не'' на правилата
и отново лудешки, наивно,
танцуват, лудуват - бягат от мрака.

Като есенно чудо появил се жребецът,
черен абанос измежду пъстрите полета,
мощен звяр, облечен в кадифена кожа,
с душа чиста, необятна, без тревога,
душа намерила сродна с тази на ездача.

Като едно препускат,
дишат, мислят и живеят.
Намерили общ език - човекът и конят.
Общият език е свободата,
свободата, живееща в сърцата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Даганова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...