Свобода

Вятърът брули косите,
полъх на есен изпълва гърдите,
хиляди цветове обагрят душата,
а слънцето грее в небесата,
хвърляйки нежния си поглед върху земята.

Тропотът бесен отеква в тишината,
конят в галоп препуска през полята.
Слял се ведно с ездача,
препускат... Препускат
и ведно бият сърцата.

Гонят се с вятъра,
играят си със съдбата,
казват  ''Не'' на правилата
и отново лудешки, наивно,
танцуват, лудуват - бягат от мрака.

Като есенно чудо появил се жребецът,
черен абанос измежду пъстрите полета,
мощен звяр, облечен в кадифена кожа,
с душа чиста, необятна, без тревога,
душа намерила сродна с тази на ездача.

Като едно препускат,
дишат, мислят и живеят.
Намерили общ език - човекът и конят.
Общият език е свободата,
свободата, живееща в сърцата!