Nov 6, 2009, 8:33 PM

Свобода

645 1 0

 

Свобода

Вятърът брули косите,
полъх на есен изпълва гърдите,
хиляди цветове обагрят душата,
а слънцето грее в небесата,
хвърляйки нежния си поглед върху земята.

Тропотът бесен отеква в тишината,
конят в галоп препуска през полята.
Слял се ведно с ездача,
препускат... Препускат
и ведно бият сърцата.

Гонят се с вятъра,
играят си със съдбата,
казват  ''Не'' на правилата
и отново лудешки, наивно,
танцуват, лудуват - бягат от мрака.

Като есенно чудо появил се жребецът,
черен абанос измежду пъстрите полета,
мощен звяр, облечен в кадифена кожа,
с душа чиста, необятна, без тревога,
душа намерила сродна с тази на ездача.

Като едно препускат,
дишат, мислят и живеят.
Намерили общ език - човекът и конят.
Общият език е свободата,
свободата, живееща в сърцата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Даганова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....