15 abr 2011, 16:36

Свобода

  Poesía » Otra
3.1K 0 18

Поисках свобода, в която все да бягам,

света в очите си да побера,

в легло от люляци да лягам

и звездите да броя.

 

За пясъчните дюни аз мечтаех,

да бродя със пресъхнала уста,

оазиси в миражи все витаех,

търсеща безценна капчица вода.

 

Водопадите течащи в сърцето ми се вливат

и цветя в косите ми  виреят,

ръцете ми  в пера да се обвиват,

а душата ми на воля, със съзнанието да реят.

 

И вече знам какво е свобода,

полъхът на вятъра пътуващ,

контакт, с Вселената общуващ,

и силата на майката Земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...