15.04.2011 г., 16:36

Свобода

3.1K 0 18

Поисках свобода, в която все да бягам,

света в очите си да побера,

в легло от люляци да лягам

и звездите да броя.

 

За пясъчните дюни аз мечтаех,

да бродя със пресъхнала уста,

оазиси в миражи все витаех,

търсеща безценна капчица вода.

 

Водопадите течащи в сърцето ми се вливат

и цветя в косите ми  виреят,

ръцете ми  в пера да се обвиват,

а душата ми на воля, със съзнанието да реят.

 

И вече знам какво е свобода,

полъхът на вятъра пътуващ,

контакт, с Вселената общуващ,

и силата на майката Земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...