Apr 15, 2011, 4:36 PM

Свобода

  Poetry » Other
3.1K 0 18

Поисках свобода, в която все да бягам,

света в очите си да побера,

в легло от люляци да лягам

и звездите да броя.

 

За пясъчните дюни аз мечтаех,

да бродя със пресъхнала уста,

оазиси в миражи все витаех,

търсеща безценна капчица вода.

 

Водопадите течащи в сърцето ми се вливат

и цветя в косите ми  виреят,

ръцете ми  в пера да се обвиват,

а душата ми на воля, със съзнанието да реят.

 

И вече знам какво е свобода,

полъхът на вятъра пътуващ,

контакт, с Вселената общуващ,

и силата на майката Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...