Apr 15, 2011, 4:36 PM

Свобода

  Poetry » Other
3.1K 0 18

Поисках свобода, в която все да бягам,

света в очите си да побера,

в легло от люляци да лягам

и звездите да броя.

 

За пясъчните дюни аз мечтаех,

да бродя със пресъхнала уста,

оазиси в миражи все витаех,

търсеща безценна капчица вода.

 

Водопадите течащи в сърцето ми се вливат

и цветя в косите ми  виреят,

ръцете ми  в пера да се обвиват,

а душата ми на воля, със съзнанието да реят.

 

И вече знам какво е свобода,

полъхът на вятъра пътуващ,

контакт, с Вселената общуващ,

и силата на майката Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....