14 jul 2013, 21:42

Свобода 

  Poesía
505 0 4

Отесняха ми дрехите,

даже реприз не е нужен,

широко в душата ми стана,

по калдъръма на времето

денят ми мина в галоп.

И си слушам душата,

и отеква празното ехо,

няма кой да отвърне,

отдавна детските стъпчици спряха.

Залутани скриха се спомени,

какво да я правя, тая широка душа,

тая празна душа, какво да я правя?

Утре нова рокля ще купя.

Утре синовете на прага ще стъпнат.

Утре мойто момиче ще метне къдрици.

Утре ще разтворя ръце.

Тая моя женска душа...


 

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??