Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп.
И си слушам душата,
и отеква празното ехо,
няма кой да отвърне,
отдавна детските стъпчици спряха.
Залутани скриха се спомени,
какво да я правя, тая широка душа,
тая празна душа, какво да я правя? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up